- задължителен по закон
- веднъж годишно
- за държавата, банките и партньорите
- показва цялата фирма накуп
- доброволен
- по всяко време и за всеки период
- за собственика и управителя
- показва обекти, продукти и месеци
Всяка фирма в България прави годишен финансов отчет, защото законът го изисква. Малко фирми обаче имат управленска отчетност: кратък отчет, по който собственикът решава какво да промени. Той може да се направи по всяко време и за всеки период: седмица, месец, тримесечие или от началото на годината. Управленската отчетност за МСП не е задължителна, но е единственият отчет, който идва навреме, за да повлияе на решенията.
В статията ще намерите каква е разликата между двата вида отчет, какво изисква законът в ЕС и в България, къде са българските фирми спрямо европейските и какво да съдържа един полезен месечен отчет. Накрая има пример с хипотетична фирма с два обекта.
Задължителна и управленска отчетност: каква е разликата
Годишният финансов отчет се изготвя от счетоводителя по правилата на закона. Той отговаря на въпроса „Как е минала годината?“ и е предназначен основно за държавата, банките и бизнес партньорите. Числата в него са за цялата фирма накуп.
Управленският отчет се прави за вътрешна употреба. Законът не определя нито формата, нито срока му, затова всяка фирма решава сама какво да следи и кога. Той отговаря на въпроса „Какво да направим следващия месец?“ и показва числата по обекти, продукти и месеци.
Разликата се вижда най-добре по въпросите, на които всеки отчет може да отговори:
Какво изисква законът в ЕС и в България
Европейските правила разделят фирмите на микро, малки, средни и големи. Границите се определят по брой служители, стойност на активите и годишен оборот. Микропредприятие е фирма с под 10 служители, под 450 000 € активи и под 900 000 € оборот. Малките предприятия са до 50 служители, до 7,5 млн. € активи и до 15 млн. € оборот [1].
Колкото по-малка е фирмата, толкова по-малко отчети се изискват от нея. Всяка фирма прави поне баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. Микропредприятията могат да ползват съкратени форми, а одит и доклад за дейността са задължителни за средните и големите предприятия [1].
В България годишният финансов отчет за 2025 г. трябва да се обяви в Търговския регистър до тридесети септември 2026 г. Микропредприятията могат да обявят само съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите. Микро и малките предприятия, които не подлежат на задължителен одит, могат да не изготвят доклад за дейността [2].
Изводът е прост. За една малка фирма законът изисква малко информация, веднъж годишно и с голямо закъснение. Числата за януари 2025 г. стават публични чак през 2026 г. За решенията на собственика това е твърде късно.
Къде е България спрямо ЕС
Управленската отчетност започва с анализ на данните, които фирмата вече има. По данни на Евростат за 2025 г. 26,2% от малките и средните предприятия (МСП) в България анализират данните си, при 38,6% средно за ЕС [3]. Статистиката обхваща фирмите с 10 до 249 служители.
Разликата е още по-ясна при данните от продажбите и плащанията. Точно от тях се прави управленската отчетност. В България такъв анализ правят 16,4% от МСП, а в ЕС 24,9% [3]. С други думи, около пет от всеки шест български МСП не анализират собствените си продажби и плащания.
Има и добра новина. През 2023 г. делът на българските МСП, които анализират данните си, е бил 21,1%. За две години е нараснал с пет процентни пункта [3]. Фирмите започват да ползват числата си, но разликата с ЕС остава голяма.
Банките и големите клиенти питат за повече
Освен на собственика, подредените числа са нужни и при разговор с банка, инвеститор или голям клиент. На тридесети юли 2025 г. Европейската комисия препоръча доброволен стандарт за отчитане на устойчивостта на МСП, известен като VSME. Той е за фирми с под 250 служители. Целта му е малките фирми да отговарят по един и същ начин на въпросите на банките, инвеститорите и големите си клиенти [4].
Стандартът засяга основно данни за околната среда, служителите и управлението, не финансовите отчети. Посоката обаче е ясна: от МСП ще се искат все повече данни, подредени и проверими. Фирма, която всеки месец следи приходите, разходите и паричния си поток, ще отговаря на такива въпроси по-бързо и по-уверено.
Управленска отчетност за МСП: какво да съдържа месечният отчет
Управленски отчет може да се направи за всеки период, когато ви трябва отговор. Най-полезен обаче е редовният месечен отчет, защото позволява да сравнявате месеците. Добрият отчет е кратък. Една до две страници са достатъчни, ако показват правилните числа. Ето основата:
- Приходи: общо и по обекти, сравнени с предходния месец и със същия месец миналата година.
- Брутен марж: приходите минус стоките и материалите, като процент от приходите.
- Основни разходи: персонал, наем, комунални услуги и други разходи по обекти.
- Оперативна печалба: какво остава след всички разходи за дейността.
- Паричен поток: колко пари са влезли и излезли и колко има в сметката.
- Три извода и едно решение: какво се е променило и какво ще направите.
Подробните стъпки за изготвяне на такъв отчет са в статията ни „Месечен финансов анализ на фирмата: 5 стъпки“. Важното е ритъмът: отчетът се прави всеки месец по едно и също време и по една и съща форма. Така месеците могат да се сравняват.
Пример: какво пропуска годишният отчет
Демо ЕООД е хипотетична фирма с два обекта. Обект Б има около 30 000 € приходи всеки месец. През март доставчикът вдига цените, а фирмата не променя своите. Ето брутния марж на обекта по месеци:
Маржът пада с пет процентни пункта. При 30 000 € приходи това са 1 500 € по-малко печалба всеки месец. Ако проблемът продължи от март до декември, загубата за годината е 15 000 €.
Годишният финансов отчет за 2025 г. ще покаже само по-ниска печалба за цялата фирма. Той няма да каже кой обект и от кой месец, а ще бъде обявен чак през септември 2026 г. Месечният управленски отчет показва спада още в началото на април. Собственикът има време да коригира цените или да смени доставчика, преди да загуби 15 000 €.
Как AI автоматизира управленската отчетност
Най-много време в управленската отчетност не отнема анализът, а подреждането на данните. Някой трябва да събере извлеченията, фактурите и отчетите от касата, да препише сумите и да ги разпредели по обекти и месеци. Днес изкуственият интелект (AI) може да поеме голяма част от тази работа:
- Чете документите: PDF файлове, снимки, Excel таблици и банкови извлечения. Извлича сумите, датите и контрагентите.
- Разпознава обектите и разпределя приходите и разходите по тях.
- Подрежда числата по периоди, така че отчет за всеки период се прави за минути, а не за часове.
- Отговаря на въпроси на обикновен език, например „Кой обект има най-нисък марж този месец?“.
Едно условие е важно. Общите AI чатове понякога дават правдоподобни, но грешни числа. При финансовите данни AI трябва да чете и подрежда документите, а сметките да се правят програмно. Всяко число в отчета трябва да води към документа, от който идва, за да може да се провери.
Как помага Risora Metrics
Risora Metrics е българска платформа за управленска отчетност на МСП, създадена точно по този принцип. Качвате банкови извлечения, фактури, отчети от касата или Excel файлове. Платформата ги превръща в отчет за приходите, разходите, маржа, оперативната печалба и паричния поток, подреден по обекти и периоди.
Какво получавате на практика:
- Отчет за всеки период: месец, тримесечие, от началото на годината или период по ваш избор.
- Сравнение по обекти и периоди: вижда се кой обект и от кой месец се е променил.
- Сигнали за отклонения: спад на маржа, ръст на разходите или риск за паричния поток.
- Проверими числа: сметките се правят програмно, а AI не измисля стойности.
- Въпроси на обикновен език: питате как върви бизнесът и получавате отговор, основан на вашите документи.
- Без интеграция и без промени в работата: счетоводителят продължава както досега, а вие получавате управленския поглед.
В примера с Демо ЕООД спадът на маржа в обект Б щеше да се види като отклонение веднага след като документите за март бъдат качени.
Какво означава това за вашия бизнес
- Годишният финансов отчет е задължение към държавата. Не очаквайте от него да ви помогне в решенията през годината.
- Законът не изисква управленска отчетност от МСП. Затова тя е предимство пред конкурентите, които я нямат.
- Започнете с данни, които вече имате: банкови извлечения, фактури и отчети от касата.
- Гледайте числата по обекти и по месеци. Средното за цялата фирма скрива проблемите.
- Подредените месечни отчети ще ви трябват и пред банката, и пред големите клиенти.
Често задавани въпроси
Мога ли да поискам управленски отчет от счетоводителя си?
Да, но обикновено това е допълнителна услуга извън счетоводното обслужване. Ако го поискате, кажете точно какво ви трябва: приходи и разходи по обекти, марж и паричен поток за всеки месец. Иначе ще получите оборотна ведомост, която е полезна за счетоводителя, но трудна за четене от собственика.
Достатъчни ли са банковите извлечения?
За паричния поток да. Извлеченията показват колко пари са влезли и излезли. Плащанията в брой и разсрочените плащания обаче не се виждат в тях, а маржът изисква и фактурите за покупки. Затова за пълен отчет добавете фактурите и отчетите от касата.
Трябва ли управленският отчет да съвпада с годишния?
Сумите за годината трябва да са близки, но рядко са еднакви. Управленският отчет често гледа кога са влезли и излезли парите, а счетоводството гледа кога е издадена фактурата. Ако разликата е голяма, проверете със счетоводителя кое липсва.
Какво ще поиска банката при кандидатстване за кредит?
Обикновено последния годишен финансов отчет и данни за текущата година. Подредените месечни отчети показват как върви фирмата сега и отговарят на въпросите на банката, преди тя да ги зададе.
Заключение
Годишният финансов отчет казва как е минала годината. Управленският отчет може да се направи по всяко време и казва какво да направите сега. Българските МСП изостават от европейските по анализа на собствените си данни, но разликата се стопява. Ако искате да видите приходите, маржа и паричния поток на вашата фирма, подредени по обекти и периоди, започнете с безплатния анализ или разгледайте примерния анализ.
Източници
- Европейска комисия, „Счетоводство на МСП и микропредприятия“, портал „Вашата Европа“. https://europa.eu/youreurope/business/finance-funding/accounting/small-micro-businesses/index_bg.htm (достъп: 16.10.2026)
- Адвокатско дружество „Кънчев, Гичева, Марникас и партньори“, „2026: Подаване на ГФО в Търговския регистър и в Регистъра на ЮЛНЦ“, 2026. https://www.kgmp-legal.com/2026-%D0%B3%D1%84%D0%BE/ (достъп: 16.10.2026)
- Eurostat, „Data analytics by size class of enterprise“ [Анализ на данни по големина на предприятието], набор от данни isoc_eb_das, данни за 2023 и 2025 г., МСП с 10 до 249 заети. https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/isoc_eb_das/default/table?lang=en (достъп: 16.10.2026)
- EFRAG, „Press Release: EFRAG Welcomes European Commission’s Recommendation on VSME“ [EFRAG приветства препоръката на Европейската комисия за VSME], 30.07.2025. https://www.efrag.org/en/news-and-calendar/news/press-release-efrag-welcomes-european-commissions-recommendation-on-vsme (достъп: 16.10.2026)